Да станеш модел е като да се превърнеш в PR  на собственото си лице. Но като при всяка професия и тук конкуренцията е бясна (припомни си “Model flat” по FTV със своята мелодия- слоган “ Mirror, mirror on the wall, who’s the prettiest of them all…”, където десетина манекенки, затворени в апартамент с камери и огледала, едва не си оскубаха косите). Това важи особено много в днешното изобилие на комбинации от красиви черти, които пластичните хирурзи вече умело разшифроват.

Да си модел е и професия, в която непрекъснато трябва да се бориш срещу това да си просто продукт на конвейер от производствената лента. Защото онова, за което днес са жадни хищните фотографи, е личността.

В България има много красиви момичета. През последните години обаче понятието “красота” претърпя метаморфозите на пресищането. От нещо типично, тя се превърна в нещо относително, а от времето на топ лицата от 80-те и 90-те години на ХХ век не останаха много следи. Фотографите и рекламните агенции днес търсят специфичното лице. Това, от своя страна, също ще се превърне в нещо типично. Но дотогава, светът на модата ще се върти, по- бързо от всичко останало.  Пътищата от мечтите до подиума и студиото са много и различни. Ние ще маркираме за теб някои от тях. Но ти сама трябва да избереш своя.

Реална фантазия

Тя е родена в малкото немско градче Бергише Гладбах. На 18 години е все още ученичка и докато прелиства едно модно списание, пред погледа й попада обява за конкурс за модели. По- късно признава, че ни най-малко не се е надявала да бъде сред одобрените три финалистки.Това, което започва като майтап в началото, се оказва крайъгълен момент в живота й. Тя е Хайди Клъм….

Друга моделка, в началото обикновено момиче е забелязана случайно от фотографа Дени Коуди. Следват няколкото пробни фотосесии след които цяло Маями е запознато с невръстната й красота. Мълвата за зелено-оката муза стига до нюйоркската модна агенция “Форд”. А по- късно идва и предложението, което я изстрелва на модния небосвод – свенливото момиче става рекламно лице на парфюмите ” Калвин Клайн “. Тя никога не е и предполагала, че ще завладее светът на модата.

Тя е Кристи Търлингтън.

Според статистиката едва към 10 % от моделките започват звездния си път така лесно и ненадейно В България обаче, особено ако си решила да разчиташ само на собствения си труд и качества, това е почти невъзможно. Съпоставяйки главните и второстепенните пазари в САЩ и у нас, със сигурност не бихме могли дори и да си помислим, че Варна и Пловдив, а и дори София, могат да предложат възможностите, които предлагат второстепенните пазари в Германия, Италия и най- вече САЩ – Чикаго, Маями и Лос Анджелис.

If you wanna be rich, you got to be a bitch

Те са от онзи тип манекенки, които, така да се каже, “работят” без да стават от леглото. За съжаление родната ни модна индустрия отглежда много от този вид с размери 90/60/90, предлагайки им бързи пари само срещу компанията им,. Лично аз, макар и с не толкова перфектни мерки, случайно попаднах на такава агенция. И понеже danhillphoto.com няма за цел да вае илюзии, смея да споделя скромния си опит.

Преди няколко месеца отидох на интервю в една рекламна агенция. Работата се състоеше в това да ходиш по промоции в столични заведения. Когато обаче се срещнах с президента на фирмата Х , се оказа, че рекламната агенция е едновременно с това и модна.  Х веднага мина на “ти”, предложи ми да не се занимавам с промоции, а да си направя book и да ме “сложи” в една от категориите. А както ми обясни, те бяха три. В едната ходиш да помагаш на промоутърките и взимаш малко пари. В другата чакаш някой собственик на магазин за дрехи да те хареса сред десетките момичета и да поиска да представиш колекцията му със снимки. В третата… за третата говорихме много, а и по телевизията сме виждали много случаи, в които мастити чичковци, предлагат на хубавички момиченца да изкарват много пари, но като компаньонки, а не като модели. В случая Book им се прави за да се представят, като секс обекти, а не за да представят дрехи, бельо или аксесоари. От личен опит знам, че този сюжет се развива и в България…Така че, внимавайте!

Животът е моята кариера. Манекенството е моят живот.

Манекенството е губене на време, смята Мила Йовович. За много момичета обаче то е вълнуваща надпревара с него, мечта и стил на живот, за който са готови да се борят дори със самите себе си. Когато устоиш на изкушението на бързите, лесни и мръсни пари, идва истинската работа.

А тя със сигурност ще донесе удовлетворение. В която и агенция да се пробваш, ще има момичета, които буквално търгуват с телата си. Важното да е оцелееш без да ставаш една от тях. А това е възможно.

Дали чертите ти са правилни или не си типичната “издялкана” красавица, не е най- основното. Въпросът е да не бъдеш интровертна, да си уверена в себе си, да излъчваш нещо от модерния и независим urban style, чиято инвазия става все по- пространна. Бонбонените красавици не са заплаха за теб, защото ти целиш да бъдеш женствена не само отвън. Това е първото, което лови фотографските погледи, а после и техните обективи.

Известният супермодел Таня Илиева е типичен пример за това:

“Аз бях едно клечаво момиченце и от лицето ми нищо не се виждаше, освен носа.. Имах комплекс на тема нос.”  На един кастинг на Визаж в София обаче присъствал и фотографът Ерик Дюбоа, който вижда в момичето необикновено излъчване. “Изведнъж всички искаха да ме снимат в профил, а аз се дърпах, защото никак не го харесвах.

После, когато усеща, че точно този характерен нос я прави различна от другите и я “вкарва в ситуация”, се обажда на баща си, от когото освен гордата извивка на профила е наследила и страстта към конете, и му казва: “Тати, носа бе, тати! Твоят нос ме заведе в Лондон!”…

Фотографът веднага ще различи в теб необикновеното. Той работи психологически с модела, преди да застане зад обектива. Най-трудната работа за него са девойките със самочувствие, дадено им от някой батко с маркови очила и BMW.

Разбира се, моделството е свързано и с много отговорност. Спазването на ангажиментите, които неусетно ще завалят, силата на духа, когато моделът трябва да замине далече от семейството и дома си – всичко това е от значение.  И най- вече  всекидневната грижа за външния вид: ходенето на фитнес всеки ден, спазването на диети, здравословният начин на живот. За един прохождащ модел, да се появи на снимки с подпухнали очи и замърсена кожа, е просто недопустимо. Позволяват си го само професионалните. Понякога сутрин, по-палавите се извиняват на гримьорите, ако им миришат на водка. Най- често рускини.

Но пък кой не би  простил на красотата?..

Навсякъде трите най- важни и оценявани компонента от външността на един модел са кожата, косата и зъбите. Височината, която се изисква, за да станеш манекенка, е над 172 см.

Това обаче не важи за фотомоделите. Можеш да бъдеш висока 160 см., но да имаш интересно и красиво лице и хубаво тяло. Често фотомодели с височина под 170 см. са предпочитани в рекламите на бельо. Теглото ти трябва да е не повече от 50-51 кг.

Когато изчислиш мерките си, можеш да пристъпиш към търсене на агенция. Някои от тях предлагат и школа с предварителни курсове на обучение. В тях са включени както практически занимания за дефилиране, така и занимания с хореограф, демонстрации на видове грим и прически, индивидуална среща с дерматолог, лекция за позиране при фотосесия, запознаване с история на модата и професията модел, запознаване с основни правила за поведение в обществото, артистично поведение, пластика, мимика и жестове, диети, рационално хранене и поддържане на фигурата. Обучението се провежда от инструктори – професионални топ модели на агенцията, педагог, хореограф и специалисти от модния бранш. Когато тръгнеш на такива курсове, ще видиш колко многостранна е професията на модела и как тя неусетно се преплита с много други, като например актьорството.

Да бъдеш добър модел е имидж, който се гради не само  на скрити актьорски заложби, но и на реални презентации, непосредствено свързани с фотографията. Ти се нуждаеш от ежедневни снимки за направата на едно добро портфолио, което да те представи на ниво в агенцията и най- сетне да превърне мечтите ти за успешна кариера на модел в реалност.

Една от лошите страни на тези мечти обаче е т.нар. синдром на изкривената представа за себе си. Той е формулиран за пръв път от John Robey – професионален фотограф с 25 годишен стаж- в неговата статия “Realities and dreams. The real world of modeling”. Robey дава един от най- жестоките уроци на младите момичета, мечтаещи да потънат в блясъка на светкавиците:

“Внимавайте! Това, което впечатлява приятелите ви, не винаги впечатлява истинската индустрия. Некомпетентните мнения и комплиментите, които ви правят на улицата, не означават задължително, че в агенцията ще са очаровани от вас…”